На 19 февруари се навършват 143 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски.
Историята показва, че в трудни времена хората търсят своите герои – личности, които със своите принципи, мисли и дела ги обединяват около себе си. Вдъхват им увереност и вяра в утрешния ден!
Паметникът на Васил Левски в София е първият български паметник, издигнат след Освобождението.
Още през лятото на 1878 г. е взето решение да се увековечи делото на Апостола, като му се въздигне „великолепен памятник накрай града до Орханийското шосе тъкмо на това място гдето он славно биде повесен”.
Съществуват различни версии за това, чия е била инициативата за изграждането му – на граф Игнатиев, на първия софийски кмет Димитър Хаджикоцев или на временния руски губернатор на София Пьотър Алабин.
Идеята е налице и работата започва. Пьотър Алабин иска паметникът да бъде издигнат за 20 дни. За да се спестят пари, проектът е възложен на градския архитект Адолф Вацлав Колар. Чехът предвижда гранитното тяло на паметника да завършва с един голям кръст върху полумесец, но след оказан дипломатически натиск от турска страна паметникът завършва с пресечена пирамида.
Основите на паметника са положени още през есента на 1878 г., но събраните средства свършват. На 15 февруари 1879 г. Столична община изпраща писмо до общините в цялата страна с „покорна молба за събиране на пари за това народно дело като се изтъква, че на това място ще се пренесат костите на Левски и главата на известния юнак и войвода Бенковски”. На горещия призив се отзовават дванадесет селища, но събраната сума е незначителна – 1637 лева от 12 общини.
С времето градежът започва да се руши и, според Константин Иречек, представлява „груба каменна основа, без живопис”. Захарий Стоянов добавя, че под купчината камъни „почива скромно славата на България”. Константин Величков пише гневни стихове: „Защо минувате с презрение?/Защо отвръщате глава?/На нашто самоунищожение/е грозен паметник това”.
Породилото се обществено недоволство през месец февруари 1884 г. довежда до създаването на специална комисия, която да поеме грижата за финансирането на строежа. Решено е паметникът да бъде преместен на 10-15 метра от мястото, където е започнат през 1878 г., тъй като според новия градоустройствен план там се образувало голямо кръстовище, което разкривало прекрасна гледка към всички страни. Арх.Колар предлага площадът около паметника да се направи кръгъл и да се разшири в диаметър 70 метра. Освен това той преработва проекта, като удължава паметника с два метра, за да изглежда по-внушителен. Има голямо желание над паметника да се въздигне статуя на Васил Левски в цял ръст, но трябват нови 150 000 лв., така че това остава да сторят „бъдещите патриотични поколения”.
През пролетта на 1884 г. строителството на паметника започва отново. Сключва се договор с италианския скулптор Абрамо Перукети да изработи паметника. Изникват отново финансови проблеми и едва през 1891 г. скулпторът привършва възложената му работа. По предложение на Иван Грозев на четирите страни на корниза извайва 16 змии и 8 волски глави – символи на древния български циклов календар. Готов е и барелефът, изработен от виенския скулптор Рудолф фон Вейр. Пристигат и синджирите и канделабрите, дело на виенски майстори. Трябва да се подчертае, че скорошното завършване на паметника се дължи на енергията и многото усилия, които полага Димитър Петков, който от 1888 г. е кмет на София.
Най-накрая, след 17 години строеж, е обявена и датата за официалното откриване на паметника на Васил Левски – 22 октомври 1895 година. Тържествата по откриването на паметника започват с представянето на пиесата „Хъшове” от Иван Вазов в „Славянска беседа” от трупата на „Сълза и смях”. В неделя, на 22 октомври, след литургия в съборната църква „Св. Крал” (днес „Св. Неделя”) е отслужена панихида за Апостола. Многохилядно множество, начело с военна музика, роднини на Васил Левски, министри, депутати, поборници, граждани и учащи, тръгва от Съборния площад по бул.„Дондуков” и стига до лобното място на Васил Левски. Княз Фердинанд произнася кратка реч и открива паметника. За живота и делото на Левски говори Стоян Заимов. Паметникът е осветен и отрупан с много цветя и над сто венеца.
Паметникът на Васил Левски в София и до днес напомня стиховете на Ботев.
О, Майко моя, родино света!
Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?
Гарване и ти, птицо проклета,
над чий там гроб тъй грозно грачеш?
Това е откъс от първия вариант на стихотворението „Обесването на Васил Левски“.