Колкото и да си мислим, че не сме далеч от България, не сме там и не следим какви талантливи хора се раждат и творят по тия наши древни земи. При замислянето на тазгодишния бал имахме нова и доста смела идея, която носеше значителен риск. Да поканим бъдещи звезди, които много скоро да стигнат славата на Богдана и Тони. Избрахме дует Величка и Вели Чаушеви. Малцина от Вас бяха чували за тях, нали? Но дали от безпогрешно предчувствие или от препоръките на добронамерени приятели – не сгрешихме и не съжаляваме. Тази година гостите на пролетния бал ни издигнаха над банкетните преживявания и ни подариха изживяване за години наред.
И когато всички очакваха, че вечерта ще бъде под знака на българския фолклор, сдружение Лека подари на гостите венец от словашки народни танци в изпълнение на младежки танцов състав Чечина. Бяха прекрасни млади хора, понесени от мелодични ритми. А веднага след тях младата оперна певица Вероника Билова събра овациите и искреното възхищение на публиката.
Усмивки и топли гласове – така започна изпълнението на дует Чаушеви и пианиста Любо Ангелов. Богатият репертоар, изпъстрен с любими модерни и народни песни ни накара да потръпнат у нас и тяло, и ум, и душа…Словаците слушаха захласнати и гледаха виещите се хора с учудване и изумление - как тия момичета преплитат крака, сменят стъпките и ритъма. И ако някой се опиташе да се хване на хорото - наставаше момент на изпитание.
И за да дадем достойно място и на словашките гости на сцената запя Мая Велшицова – живата легенда на словашкото кабаре. С подкупваща естественост и извор на настроение тя покани на дансинга всички гости, които вече не ги свърташе на едно място и танците се вихриха чак до среднощ.
Но истинското преживяване за мнозина от нас дойде след 2 ч. сутринта, когато на дансинга останахме шепа хора и от тамбурата се изви тежко родопско хоро. Уловихме стъпките, които този път не бяха прекалено сложни, но постепенно, малко по малко с развиването на мелодията, сякаш не стъпвахме по земята, а се носехме над нея. Кръгът от захванати ръце ни понесе нагоре, някъде по Родопите, после за миг отново стъпвахме на земята с тежки стъпки и темпото намаляваше. Тамбурата ни водеше, извисяваше и приземяваше и нямаше край това неописуемо състояние на екстаз от танца. След като заглъхнаха и последните звуци всеки споделяше едно и също – беше прекрасно, беше неочаквано и неземно.
И така – да се върнем в Братислава, където се провеждат срещи, събори и балове. И да ви накараме да повярвате, че наистина не сме далеч от Родината, щом има млади и стари, българи и словаци, които да живеят с българското и с любовта към България
Но да се върнем отново и на бала, за да благодарим на всички, които ни подкрепиха:
Г-жа Йорданка Чобанова – посланик на република Българи в Словакия, която пое патронажа на бала.
Гражданско сдружение Лека
Фирма Солвекс и собствениците Ирена и Бисер Ялъмови, които дариха голямата награда от томболата, а именно едноседмично летуване на Слънчев бряг за двама all inclusive.
Лечебен комплекс Sklene Teplice - уикенд за двама със здравни процедури.
Фирма Бетакар в лицето на собственика г-н Бонислав Донев - романтичен уикенд за двама в тризвезден пансион Космополитан в Banska Stavnica и превъзходно вино розе на изба Тера Тангра.
Канген вода в лицето на Панайот Киров, който дари наем на машина Канген, както и 4 бидона по 50 л от животворната вода, и кола под наем за един месец.
Г-жа Зденка Крамплова, която дари за томболата превода си на книгата на проф. Мермерски „Как да доживеем до 100 години”.
Г-н Филип Кулишев, който дари за томболата богата колекция от своите фотографии , събрани в книгата „Чудесата на земята“
Фирма Алиста от Прешов в лицето на собственика г-н Тончо Делчев, който предостави за бала превъзходни български вина на достъпни цени.
Българския културен институт в Братислава в лицето на г-жа Виктория Петрова за оказаната отзивчивост и съдействие и за тазгодишния бал.
Хотел Братислава, който предостави наема на залата за бала с намаление.
Сърдечно благодарим на всички и желаем много здраве и успех и занапред.
Клуб на българските интелектуалци