Както християнството, така и предхристиянските традиции са част от словашката култура, а с тях са свързани и двата есенни празника – Празникът на Вси светии и т.нaр. „Душички“, празник, подобен на нашата Задушница.

По време на двата празника се пече специален хляб, който прилича на кости или на душите на умрелите. През тези дни хората пълнели фенерите си с масло, вместо с олио. Вярвали, че така помагат на душите на умрелите да намажат и облекчат своите рани. За гладните души пък било предназначена храна, която се хвърляла в огъня. 

Ако на Душички валял дъжд, то се вярвало, че дъждовните капки са сълзите на тези нещастници, които не са могли да се пречистят преди смъртта си.

В днешно време словаците посещават гробовете на своите близки из цялата страна и ако минавате наблизо до гробищни паркове  ще забележите хилядите светлинки от запалените свещи. Те са символ на почитта и уважението към починалите.

По нашите земи пък се отбелязва Архангелова Задушница - в съботата преди Архангеловден и носи името на Свети Архангел Михаил – светецът, на когото Бог поверил задачата да събира душите на мъртвите.

В представите на християните светецът се спуска над умиращия човек с нож в ръка, с който изважда душата му. Това е и причината да бъде наричан на много места и „душовадник“. Бог се спрял именно на Архангел Михаил за тази задача, тъй като той не правел разлика между бедни и богати и не подминавал никого, ако времето му на тази земя е изтекло.

Легенда разказва как един селянин помолил светеца да е кръстник на новороденото му дете, тъй като искал това да бъде наистина справедлив човек.На иконите с неговия лик Архангел Михаил е изобразяван доста често с везна в ръката си, с която да мери греховете на хората и да прецени заедно със Свети Петър дали да отпрати душата в Ада или в Рая.

Време за размисъл за земния ни път. Как да живеем и кое е важното.