С хвалебни венци да увенчаем славните Седмочисленици,
Кирил и Методий, Климент и Наум, Сава, Горазд и Ангеларий,
непоклатими стълбове и Боговдъхновени поборници за нашата реч.
На 27 юли Българската Православна Църква чества първоучителите, просветителите и равноапостолите на славянските народи светите Седмочисленици, независимо, че в църковния календар за всеки от тях е посветен отделен ден за почитание. Църквата е отредила и ден за общото им почитание, защото те осъществяват значимото си дело заедно, обединени от вярата и вдъхновени от „благословения“ смисъл на това дело, което приемат като своя обща духовна мисия.
Празникът на светите Седмочисленици е символ не само на тяхното духовно единство, той е и послание към човечеството за важността на единството между хората, което може да бъде постигнато независимо от различията, които ще ги има, както ги е имало винаги. Имало ги е, и то съществени, в социално-културната среда формирала облика на ранното европейското Средновековие.
Братята Кирил и Методий се раждат в космополитния Солун, в който преобладава хеленистичната провинциална култура на късната Римска империя в едно с неотслабващия култ към Римската цивилизация.
Свети Сава, за който до нас достигат оскъдни сведения, се предполага, че е роден около 810-840 г. около Белград. В тази бивша римска провинция, римско-хеленистичната култура започва да изпитва все по-силното влиянието на августинския и бенедиктинския духовен свят проникващ от Западна Европа.
За свети Горазд се, знае, че е роден през 885 г. в град Нитра, днешна Словакия, вероятно в богат аристократичен род. Словакия през 9 век е под силното влияние на каролинската теология, инвазивно прокарвана от немското духовенство.
Свети Климент и свети Наум са родом от Мизия, също бивша провинция на Римската империя, в която, поради пъстрия етнически състав на нейното население, култово-културните връзки със старите езически богове имат най-дълбоки корени и се запазват най-дълго. Свети Климент е един от първите, много вероятно първият ученик на Кирил и Методий. Основните източници за живота на светеца са средновековни документи писани на гръцки. В „Житието на Климент“ от охридският архиепископ Димитрий Хоматиан четем: „Този наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае като българи“.
За разлика от свети Климент, за свети Наум със сигурност знаем, че произхожда от аристократичен мизийски род, което е предопределяло възможности за светска кариера, от която обаче Наум се отказва приемайки монашески сан.
Писмените сведения за живота на свети Ангеларий са, за жалост, много оскъдни и лишени от по-конкретни факти. Този светец не е почетен със самостоятелно житие, нито са познати похвално слово или друг тип творби, писани в негова чест през Средновековието. Името му не се среща в нито едно старобългарско съчинение от периода IX-Х вв., а и датата на неговата смърт не влиза в българския църковен календар. Тези факти са доста учудващи имайки предвид популярността и признанието, с които се е ползвала неговата личност и то въпреки, че не успява да развие значителна книжовна дейност. Съсипан от гоненията във Великоморавия, той умира още през 886 г., т.е. едва година след пристигането на учениците на Кирил и Методий в двора на княз Борис.
Забележително е, че независимо от различията в културната и религиозна среда, под чието влияние преминава ранното духовно формиране на всеки един от светците – апостоли, те успяват да създават съвършена духовна общност, и всеки по своему да допринесе за създаването на дело, което определя чертите на Православието и формира ценностната рамка на цялата последваща православна християнска култура.
Името на Сава се споменава в житието на свети Климент като един от „избраните и корифеите“ сред Кирило-Методиевите ученици. В Бориловия Синодик Сава е поставен редом с останалите седмочисленици които „просветили българския народ“ и „много се потрудили за славянската книга“.
На смъртния си одър, архиепископ Методий посочва Горазд за свой приемник. Поради принадлежността си към местния феодален елит Горазд вероятно не е бил прогонен от немското духовенство както останалите ученици на Кирил и Методий. Съществуват податки за дейност на Горазд и в района на Краков, Полша, където името му е включено в един църковен календар от XIV в. под датата 17 юли. На тази дата и съвременна Словакия почита неговата памет. Нещо повече: словаците почитат Горазд като свой първи християнски светец. Следващи податки говорят за това, че Горазд е проповядвал и по най-западните предели на Симеонова България, където се намира и гроб на негово име в манастир до албанския град Берат.
С имената на светите Климент и Наум се свързва разцветът на големите книжовни школи в българската столица Плиска и в Охрид, в които се полагат основите на българската църква, държава и просвета, обучават се хиляди ученици и се създават десетки шедьоври на старобългарската църковна литература.
Преди да бъде ръкоположен за епископ св. Климент Охридски опростява сложната глаголическа азбука и създава кирилицата, на която пишем и до днес. Книжовната му дейност е неразривно свързана с църковната. Основава множество манастири и църкви - огнища на народна просвета и християнско благочестие. Патронът на Софийския университет умира последен от св. Седмочисленици на 27 юли. Датата на неговата кончина е учредена от църквата като дата за всеобщото честване на светите Седмочисленици.
Дошли от различни краища на Европа, родени в различна културна среда и с различен социален статус – различия, които за континентална Европа от ранното средновековие са били не по-малко значителни от междуконтиненталните различията на съвременния ни глобален свят, светите Седмочисленици създават духовна общност, чието общо дело създава условията за приобщаване на всички източни славяни към християнската вяра и култура в нейното Православно измерение най-тясно свързано с любовта към ближния. Така делото на светите Седмочисленици полага основите на християнския хуманизъм, върху чиято идейна и ценностна основа няколко века по-късно ще се родят европейският Ренесанс и европейското Просвещение.
Столичен храм Св. Седмочисленици
“Ние предлагаме тази църква да се нарича “Св.Седмочисленици” или както ги зоват още “светите Светлозарни учители” на които толкова много дължи славянството. Твърдим, че никъде по българската земя няма храм, който да е посветен на “Светите Седмочисленици”. Слава и чест да бъде на светските и духовните хора в Средец, от които зависи названието на храма, щото новий бъдещий храм да се посвети на Светите Седмочисленици, действителни български учители и просветители”. /П.Каравелов,Сбирка от статии, София 1897,с.243-5/