В правенето на обреден хляб винаги има магия и символика. На Бъдни вечер формата на погачата винаги е кръгла. Тя играе ролята на безкръвна жертва и символизира плодородието и мира в семейството.

Традициите в различните краища на страната са различни. По традиция погачата трябва да се замесва от девици, облечени в нови дрехи. Използва се нов квас, а водата се налива мълчешком.Обредният хляб за Бъдни вечер е голям. Той е и с пластика, която избразява дома и различни дейности. Това са изображения от топченца, пръчици или сплетени шнурове тесто, които изобразяват кошарата с овцете, воловете, нивите с кръстците и ралото, стопанина, стопанката на дома, кучето-пазач.

Християнската символика също присъства във вид на кръст или по-сложна композиция.

Характерно е обредния хляб да се нарича, да бъде посветен на къщата, на хармана, на лозето и виното, на колата, на домашните животни. Това е изразено в Северозападна България – там обредния хляб съдържа опит за стилизиране и изобразяване от тесто на фигурките.

Поставянето на свещ върху коледната пита предпазва от зли сили. Като се сложи такъв хляб на празничната трапеза самия празник става някак по-автентичен и завършен.

На много места се предлагат празнични пити за семейната трапеза на Коледа, но е прието да се приготви от домакинята и да се сложи на масата още топъл.След това питата се завърта и разчупва. Първото парче се оставя за Богородица и починалите, следващото е за къщата, а останалите се раздават на членовете на семейството, които са седнали на трапезата, като се започне от най-възрастния. Отделя се и парче за домашните животни.

Освен класически обреден хляб на празничната вечеря може да се поднесе и постен хляб, който е приготвен с добавяне на сусам, мак или ленено семе, с добавки на слънчогледово семе или овесени ядки.