Разговор с Георги Данов, старши консултант в сферата на финансите, в момента на работа в Братислава.
Здравей Георги, разкажи ни как попадна в Словакия и с какво се занимаваш?
Аз вече 7 години живея в Лондон и там работя в консултантска фирма в сферата на финансите. Тъкмо като консултант ме ангажираха в една холандска банка, която има офис и в Братислава, Словакия. От лондонския офис ме изпратиха в Братислава за известно време и тук работя с местните колеги по подобряване на процесите.
Живееш в Англия, там си завършил висше образование. Какви са трудностите и предизвикателствата, които стоят днес пред един млад човек в чужбина?
Да, в Лондон завърших университет и реших да остана да живея там. Мисля, че най-голямото предизвикателство е адаптацията с начина на живот в Англия и най-вече в Лондон. Животът е много по-динамичен. Голяма част от времето преминава в придвижване от единия край на града до другия. Хората и мисленето в Лондон са различни. Това не се харесва на всеки, особено когато човек е в чужда държава и трябва да започне от нулата, а в България го чакат близки, познато пространство и привички, и де кола от мама и тати, де къща... Затова и много от хората, с които учих в университета и познавах ,се върнаха в България.
Какво ти даде и продължава да дава животът в чужбина и .... какво ти отне?
Даде ми перспектива. Според мен хората в България не са толкова широко скроени, колкото в една развита и мултикултурна страна като Англия. В Лондон има толкова различни хора, раси и религии и това променя полезрението на един човек, а в същото време дава перспектива за много неща. Също така ми дава възможности и в професионален план. Като човек, който иска да се занимава с финанси и в бъдеще, Лондон като водещ финансов център, е точното място за мен да продължавам да се развивам, докато тази индустрия в България е слабо развита.
Това, което ми отне животът в чужбина, е възможността да виждам често семейството си. Това е нещото, което ми липсва най-много, въпреки че от 14-годишен живея до известна степен самостоятелно. Понякога се чудя, дали всички блага на живота в една развита западна страна, си заслужават пропуснатите моменти и празници със семейството и близките.
Би ли се върнал в България и при какви обстоятелства?
Не планирам да се връщам. Искам да се устроя в Лондон и да създам семейство там. Не мисля,че в момента България предлага условията, които търся, но кой знае, може нещата да се подобрят. Бих се върнал, ако се създадат едни нормални условия за живот, в които един човек да може спокойно да създаде семейство, без да се чуди как да свърже свърже двата края всеки месец.
Работиш в мултикултурна среда, с хора от различни националности. Как се вписват българите в корпоративния свят, според теб, и как ни виждат едни англичани, например?
Мисля, че българите се вписват много добре. В България е много разпространено мисленето, че българинът е мързелив. Това, според мен, не е вярно, напротив българинът е амбициозен и това ни бута напред. Имам много приятели, които за краткия си житейски опит, успяха да си намерят хубава работа и да напреднат много. Чувал съм истории за дискриминация към източноевропейците , но аз лично не съм изпитвал такава и мисля, че специално в Англия има много възможности за кадърни и амбициозни българи. Един от шефовете ми в банката, в която работя, дори изрично ме помоли да му препоръчам още българи, понеже много ни харесва като професионалисти.
Ако трябва да дадеш съвет на младите българи в България и чужбина, какъв би бил той?
Младите българи в България бих посъветвал да четат новини и книги и ако имат възможност да пътуват в чужбина, за да могат да разширят кръгозора си. За да се подобри положението в България, трябва ново и модерно мислене, което малко или много се подтиска от обстоятелствата в страната ни. Когато цял живот си бил заобиколен от определен тип мислене и познаваш само него, е трудно да го промениш, а промяната в страната ще е възможна само тогава, когато ние променим мисленето си.
А на българите в чужбина, като мен, бих казал да не забравят откъде са тръгнали, да се стремят да запазят човещината в себе си, защото в тези западни капиталистически страни човек много лесно може да навлезе в омагьосания кръг от кариера, пари и съревнованиe и в крайна сметка - да изгуби представата за важните неща в живота и това какво е да бъдеш човек.