Катка, разкажи ни откъде идва любовта ти към България и българския език? Кога и как започна да го учиш и каква е връзката ти с него?
Започнах да уча български език още докато следвах в университета, а днес като се обърна назад, виждам, че това е било съдба. В годините 1997-98 за първи път дойдох в България по програма за обмен на студенти и оттогава се връщам редовно. Трябва да призная, че винаги, когато в живота ми е било най-трудно, точно българите са били тези които са ми подавали ръка за помощ.
Откога работиш като преводач и какво си превела досега?Имаш ли любим превод?
С преводаческа дейност се занимавам повече от двайсет години. В началото превеждах по-скоро текстове с комерсиален характер и най-вече от полски на словашки език, но покрай работата си винаги съм се опитвала да намирам време да се занимавам и с литература и литературни преводи от български език. Днес съм много щастлива, че след толкова „години на превод“, на словашка сцена най-накрая се появи български драматург, а тези дни се подготвя и издаването на словашки превод на роман на български писател. А колкото до втората част на въпроса ти – не, нямам любим превод, но имам любим автор и той е съвременният български драматург Христо Бойчев. Преводът на неговите театрални постановки за мен е истински празник.
Доставя ли ти удоволствие преводаческата работа и какво е тя за теб?
Преводаческата дейност е моето любимо хоби. Тя е накит със слова, а майсторската му направа или те осъжда, или те възнаграждава и аз категорично избирам второто.
Ти наскоро спечели една награда. Ще ни разкажеш ли малко повече за нея?
Получих наградата на министeрството на културата за разпространение на българската култура извън граница за 2016 година. За мен това бе едно изключително преживяване, защото получих наградата по време на празниците на св.св. Кирил и Методи в Нитра и лично от посланика на република България в Словакия г-жа Маргарита Ганева, която много уважавам.
Ти преведе на словашки език пиесата на Стефан Цанев „Адът –това съм аз“, чиято премиера в театър „Мала сцена“ пожъна голям успех. Ще ни разкажеш ли за работата си по този превод и впечатленията си от самия Стефан Цанев?
За обикновения читател писателят живее в анонимност, скрит зад съдбата на героите си и това бе представата ми за Стефан Цанев от дълги години насам. Познавах го най-вече от театралните постановки. Срещата ми с него и със съпругата му надхвърли всички мои очаквания. Много съм щастлива, че имах възможност, макар и за кратко, да общувам с такъв голям човек. „Адът-това съм аз“ е пиеса за една жена, чийто живот е разрушен от комунистическия режим и това я води до самоубийство. Когато превеждах тази пиеса, за съжаление, лично преживявах същите емоции, като тези на героинята „Чайка“, както нарекоха пиесата в театър „Мала сцена“. Текстът ми стана един вид отдушник, така както бива за актьора неговата роля. Интересното беше, че по време на премиерата, въпреки умората и късния час, в момента, в който възхитителната Юдита Хансман започна своя монолог, аз изцяло се потопих в играта и със затаен дъх до края следях всяка нейна дума.
Каква е разликата, според теб, между словаците и българите? Има ли въобще такава и как я усещаш ти?
Разбира се, има известна разлика, но бих я отдала по-скоро на характера на отделния човек. И словаци, и българи – всички сме славяни с нелеко минало и вярващи в едно по-добро бъдеще. Вълнуваме се от подобни проблеми, радостите ни си приличат. Разликата е само в начина, по който тези теми се предават в литературата, поезията и театъра.
Катка, ние много се радваме, че една интелигента и симпатична жена се е заела с нелеката задача да превежда от български на словашки език и по този начин да разпространява българската култура. Ако не е тайна, какви са бъдещите ти планове в тази насока.
И занапред ще се опитвам да оправдая доверието на българите и да правя всичко по силите ми да съживя прекрасния образ на нашите общи праотци,за да вървим напред заедно.
Желаем ти от сърце успех и до нови срещи!