В навечерието на Рождество Христово публикуваме един интересен разговор на Фаби Виценова с отец Николай за силата и значението на християнската вяра и духовността за съвременните хора.

Отец Николай, от коя година сте тук в Словакия и от кога служите литургии? Какво е отношението Ви към българската православна църква и как ви приеха словаците?

Аз съм тук от 1991 год., с едно прекъсване през 1994 год. Литургията е част от главното богослужение, но то не е всичко при служението на един свещеник. Литургии започнах да служа през 2001 год., преди това съм извършвал частни богослужения, треби, като кръщенета, молитви и др. Официално бях приет като член с всички належитости през 2001 г., помня деня - беше 25 май.

А словаците...как ме приеха? Ами, те са любопитни хора. Просто виждат нещо различно. И познати, и непознати искаха да научат повече. Много интересно беше, че въпреки че тукашната православна църква наброява около 150 свещеника, няколко предавания по телевизията бяха именно за мен.Така че, има интересът и от страна на институциите, и от страна на обикновените хора. Интерес имаше дори и от страна на съседите, където служех, които случайно бяха йезуити. Обръщали са се към мен по различни въпроси, дори и за съвместни екуменични молитви.

Снимка. Н. Андонов: Най-красивата и романтична венчавка в 30 годишното ми служение.

Има ли сграда, притежание на българската църква в Братислава?

Никога не е имало такава постройка, такъв храм, който да е бил собственост на българската православна църква. Като любопитен факт мога да кажа, че катедралният храм в гр. Прешов, който е митрополитски храм, е построен със средства на български градинари, които тогава са били едни от инициаторите за основаването, възникването на словашката част от чехословашката православна църква.

Говори се, че една църква, намираща се точно под братиславския замък е българска. Имаше опасност от срутване и поради тази причина тази църква бе затворена дълги години. Какво е състоянието ѝ в момента и наистина ли е българска?

Този храм никога не е бил български и не е бил собственост на българска или тукашна православна църква. Тя си беше католическа постройка и собственик беше римокатолическата църква, но преди няколко години бе отстъпена символично за едно евро на тукашната православна църква. Направиха се няколко ремонта и  реконструкция на покрива. Когато ме приемаха в тукашната църква имаше предложение от митрополит Растислав да служа в нея, но поддръжката на такава сграда, особено през зимата, е непосилна за малцината вярващи, които участват в нашите богослужения. За съжаление, като всяка сграда, в която няма живот, така и тя започна да се руши, не се поддържа и бих казал – не диша с човешката любов.

Къде в момента се провеждат литургии на български език и посещават ли българите църковни богослужения?

Провеждане на литургии на български език...това е интересен въпрос. Обикновено литургиите се извършват на църковнославянски език, който за българите е непонятен. Дори... да не си кривя душата...и за някои свещеници не е на 100 процента ясен.Отначало тук служих в българския клуб на ул. „Панска“, но след като ми поискаха непосилен наем за да служа, което си беше претекст да напусна, се преместих в тукашния параклис – параклисът на Примациални палас. С помощта на братята йезуити гостоприемно се отвориха вратите на този параклис.

И тук, искам да кажа, че това е едно от чудесата на Братислава: един от най-красивите палати всяка седмица отваря вратите си за хора от нашето малцинство. Службите се посещават освен от българи и от предсавители на други малцинства, а също и от православни словаци, идващи от Източна Словакия.

Кръщавал съм и унгарци и чехи. Венчавал съм смесени бракове – сърбин със словачка, словак с българка. Посещава се, бих казал, имаме твърдо ядро от петнайсетина човека, предимно българи и българи от смесени бракове. Имаше доста силно присъствие от страна на учители от българското училище.

Идват ли млади хора, деца?

Аз вече съм в такава възраст, че дори 40 - 50 годишните за мен са млади хора, но ако става въпрос за системно обучение на деца, то такова за съжаление няма. Не може и да има без домашна среда, която да ги напътства към Бога, а и оттам да идват в храма.

Приобщени ли са те към общността и какво, могат да направят родителите за да приобщят децата си към българската православна общност в тези динамични времена?

За съжаление, родителите могат само опипвайки, „на сляпо“ да правят нещо за християнското възпитание на децата си, тъй като и самите те не са вещи в тази насока. Трудно могат да бъдат окачествени като вярващи-християни, а знанията им, особено сред българите, не са блестящи. То е нещо като, когато изпращаме детето си в езикова гимназия. Може да не разбираме английски език, но знаем че той е добра инвестиция. За съжаление, много хора днес не приемат духовния живот, духовните ценности като добра "инвестиция", а напротив, в днешния консумативен век дори посещението на църква до голяма мяра се извършва също така консумативно. За някои е по-добре да се плати на попа да се помоли. Божията благодат рядко някой я измолва сам, по-бързо, по-неангажиращо е да плати на свещеника. "Той ще си свърши работата, няма нужда дори и да слушаме какво се молим." Винаги, когато се моля за някого, го каня заедно да извършим този обряд, тези молитви, но много често хората предпочитат да си заплатят.

Следва продължение.