Не се ли обезверявате, когато виждате църквата полупразна и кое е нещото, което Ви възпира да се откажете от това, което правите?

Няма как да се обезверя, защото църквата не е масова организация, за да чакам, че ще има тълпи от хора тук. Време е да започнем да мислим дали сме християни или църковни хора. Има една представа, че целият български народ е християнски, православен при това. Но православният човек първо трябва да познава каноните, заповедите, блаженствата и второто, по-важното е, да живее със тях, да ги приема, да ги има в сърцето си, в душата си. За нас, българите, още първото условие е препъни камък. Тъй като работя в статистиката, съм се опитвал да сметна колко от българите знаят молитвата „Отче наш“ или Десетте Божи Заповеди. Нещо, което за средностатистическия словак е напълно нормално. Само не ме питайте за процентите...

За отказването ми...Как да се откажа, като съм дал клетва да служа на хората? В тази клетва не се споменава на колко човека да служа и кога да престана. Имам думите на апостол Павел пред себе си, който казва „Горко ми ако не благовествувам.“ Не мога да престана. Просто - клетва.

Любима тема за нас е, че с свещениците а виновни за това състояние, защото не проповядвали, защото не си вършели добре работата, че духовният живот на българина е занемарен именно от свещениците? Но знаете ли, има едно клише, че българската православна църква била съхранила българщината. Доста невярно и удобно твърдение, бих казал. Истината е друга. Българският народ е съхранил църквата си. Нещо, което за съжаление, не направи през най-тежките години - в средата на миналия век и последващите няколко десетилетия.

Каква е разликата между католицизъм и православие и кои са общите неща?

При зараждането на църквата не е имало католици, не е имало грекокатолици, не е имало православни. Имало е християни. Разбира се, че римокатолиците са християни, но по по-различен начин. Като практика и канони изповядват Христос, Рождението, Възкресението. Нещо подобно е и с протестантите. Лаиците виждат разликата между православни и католици в това, че католическите свещеници не се женят, че си имат папа.

Това обаче е абсолютно несъществена разлика. Истинските разлики са теологични и трудно обясними за лаика, особено ако той няма богословски познания. Всъщност, римският папа е само един от петте древни епископи, а неженени свещеници има и между нас, православните, познавате монашеството. Грекокатолическата църква, или както в България я наричат „униатската“ църква, е всъщност някогашната православна църква, която по различни причини и тук, и в България, и навсякъде по света, е приела върховенството на папата. В канонично, практично и богослужебноно отношение, много от елементите са подобни - постройката на храма, интериорът на самия храм, на олтара, на тайнствата са и дори специалист богослов би се объркал в каква среда е – дали е в православна или грекокатолическа. За съжаление, нямаме евхаристиен контакт, т.е. не можем да служим заедно литургия. Други богослужения, други молитви - да, но това е признакът, по който две църкви се признават взаимно, когато служат заедно литургия.

Неотдавна се навършиха 50 години от най-голямата самолетна катастрофа в Словакия. На 24 ноември 1966 г., самолет на българската авиокомпания ТАБСО катастрофира в местността Сакракопец край Братислава. Знам, че Вие всяка година организирате поклонение на мястото. Защо го правите?

Не, не..аз не го организирам. Всичко около мястото на трагедията, като издигане на паметник, на пирамида, на кръст, поставяне на табелки, почистване, организиране на срещи, го вършат тукашни скромни ентусиасти, за които никой не подозира, че съществуват. Аз просто се опитвам да го популяризирам сред българската общност. За съжаление – не успявам, някакси все не се получава. Опита и Деница Секуличка, новата председателка на БКС, да привлече поклонници, но и нейните усилия имаха доста скромен резултат.

Защо ли го правя? Как да ви кажа...Първо, мое задължение е да служа молитвено за покойниците, нещо на което като деца се радват споменатите приятели на България. Неведнъж се е случвало католическият свещеник, когото са поканили за извършване на панихидата, най-учтиво да предостави на мен, аз да я извърша. И второто е, че искам да нося срама. Срамът, че повечето от нас въобще не ги интересува къде е мястото, където са угаснали десетки живота на наши сънародници. Тази катастрофа би останала пълна тайна, ако в нея не бе намерила гибелта си световноизвестната българска оперна певица Катя Попова. Да поема срама, че повече от 50 години слагаме цветя на един измислен паметник на едни измислени български партизани, а за реални души никой дума не промълвя.

Какво бихте пожелали на своите енориаши, живеещи тук в Словакия светлия празник Рождество Христово и какво бихте пожелали на самия себе си?

Рождество Христово е доста неразбран празник. Ние не знаем какво се случва. Знаем, че Христос се е родил, че като бебенце е положен в яслите. Тук, в Словакия, даже интимно го наричат Йежишко. Рождество Христово е краят на една ера и началото на друга. Събитие, което отделя света на свят на законите, забраните и наказанието от света на знанието, от възможността да живеем свято – не поради страх от наказание, а поради възможността да виждаме любовта Божия. В Стария завет много от заповедите завършват с предупреждение, заплаха или наказание, докато в Новия всичко е водено не от страх, а от любов, себеотрицание, смирение, разбирание, единство. На енориашите бих пожелал да виждат във всичко Божието творение и да постъпват според неговите думи. Ако имат страх от злото да не го увеличават, като му отговарят със зло действие.
Пожелавам спокойствие, пожелавам радост, пожелавам размисъл и преминаване от света на закона към света на Любовта.

А за мен какво да си пожелая...желая си да ви има!