Ina radost - Radost ina

Радостина Доганова е художничка, живее в Братислава. След няколко дни ще открие поредната си самостоятелна изложба. Това е повод за нашия разговор.

Здравей Радостина, разкажи ни за изложбата, която подготвяш. Как се казва и какво ще представиш?

Изложбата ще бъде в Палфи палац (Pálffyho palác), откриването е на 7-ми февруари. Ще представя най-новите си картини, нарисувани през последните три години.

Заглавието на изложбата е „Ina radost“. Това е игра на думи, анаграма на собственото ми име, Радостина – Ина радост, която се оказа прекрасно съчетание от две словашки думи! На български може да се преведе като „другата радост“. Или да речем „различната радост...“

Заглавието подсказва, че картините, които ще представя, са доста по-различни от тези, които показах на последната изложба в Братислава през 2013 г. в галерия SPP.
Такава „различна“ ме видя кураторката на изложбата ми Ксения Летрихова, когато влезе в ателието. И решихме, че това е подходящо заглавие.

Казваш, че си различна. В какво се състои промяната? Друг начин на работа, други теми?

Да. На предишната си изложба представих теми, свързани с природата. В абстрактните композиции доминираше усещането за пейзаж, за равнина, вода... Цялостното усещане беше за хармоничност и вътрешен баланс. Може би и лека носталгия или меланхолия.

Сега творческите ми търсения са насочни към цвета, неговата интензивност, плътност, маса... Представям експресивна абстрактна живопис, която провокира с чисти, ярки цветове и динамична композиция.

Всъщност аз нямам усещането, че толкова съм се променила. Просто съм „следващата“ аз. Това е част от пътя – да ставаме, да бъдем различни. Статичността, покоят, сигурността са състояния, които ни карат да се въртим в един кръг, да тъпчем на едно място, водят до застиналост. Може би и в това е щастието ни... че можем да се променяме.

Щастието има множество лица. И ние пътуваме между тях, към тях. Лесно е да ги намериш, стига да можеш да гледаш в себе си и в другите.

Разкажи ни нещо повече за новите картини в изложбата...

Тази изложба отразява отделни истории, които се случваха и оставиха своя отпечтък върху живота ми. В колекцията са включени няколко цикъла, като всеки един развива различна тема или сюжет.

Темата за „Разкопчаването на тялото“ по стиховете на Аксиния Михайлова беше всъщност и повод за „отваряне“ на някои лични моменти и откровения... Винаги съм имала слабост към поезията. Но в нейните стихове открих нещо много лично, което ме докосна. Това беше повод да започнем работа и по един съвместен проект, който се надявам да представим скоро и пред публиката в Братислава.

Цикълът „Пътуване до Индия“ е плод на едно незабравимо пътешествие, въплътило сънищата ми от това приключение. Казват, че тази страна променя хората, които са стъпили там. Сигурно е така. Променя ни, ако можем да приемем този свят.

Две седмици живях с индийците в едно село. Заедно с други колеги артисти от Европа и Азия работихме с местното население. Моята задача беше да създадем произведение на изкуството заедно с индийските момичета. Така възникна серия с колажи и накрая инсталация, която нарекох „Аз, принцесата“.

Със сигурност престоят ми в Индия беше голямо предизвикателство за мен... Две седмици спах под открито небе в палатка, ядoхме местна вегетарианска храна, носех кърпа на главата си... слушахме индийска музика, танци... не може да се опише. Всичко има в Индия. И страх, и страст, и първичност, и романтика .... Магия. И страшна, и светла. Нямаше как да устоя на изкушението и да не нарисувам усещанията от преживяното върху платното.

Ще спомена и серията „Падащи ангели“, която представя на пръв поглед женски тела, нарисувани с главата надолу... Винаги ми задават въпроса: защо? Защото така и не разбрах откъде минава пътят към щастието – с полет нагоре или с полет надолу...

Всички ангели понякога падат. А и с времето човек научава, че всичко може би е точно както трябва, щом ти се струва, че светът се е обърнал с главата надолу.

Казваш че пътуването до Индия те е променило. Намери ли там своето „друго аз“ или другото лице на щастието?

Не знам. Може би намерих „другата радост“. Този непознат за мен свят ми даде един доста по-различен поглед за мен самата.

Признавам, че изпаднах в стрес, когато пристигнах на летището в Делхи сама в 3 ч. посреднощ и нямаше никой, който да ме чака... В хотела ме претърсваха за оръжие. За чистотата и хигиената няма да говорим... Не бива да живеем с илюзии за този свят. Той е много по-различен от всичко, което си представяме за него.

Но бях здрава през цялото време. Срещнах невероятни хора. Имах удоволствието да работя заедно с колеги професионалисти. Добрата работна атмосфера ми помогна да се адаптирам към новата среда и климат.

Не знам дали това пътуване обърна представите ми за света, но определено много силно ми повлия. През цялото време се учех да наблюдавам какво се случва около нас, защото там думите не помагат и индийците няма да ви обяснят много неща. Наложи се да започна да „чувам“ с очите и сърцето си.

Няма обективна реалност, има само тази, която е вътре в нас. Помня как индийците ми казваха: няма нужда да се стараеш да бъдеш себе си... просто бъди. Ние знаем коя си.

Бях, съм... продължавам. Да не спираш да вървиш по пътя си – това е за мен успехът. Вярвам, че най-доброто предстои да се случи. Просто понякога трябва да продължиш и да направиш следващата крачка.

В контекста на твоите думи ти пожелаваме успех на изложбата, да не спираш да твориш и да намериш всички лица на щастието или на „другата радост“!

29.1.2017 г.,Братислава