... по повод издаването на български език на превода на книгата „Зона на ентусиазъм“ от известния словашки писател и публицист Йозеф Банаш.

Как се роди идеята да превеждате от словашки на български и защо точно тази книга?

Идеята дойде постепенно. Ще започна малко по-отдалеч. Винаги съм имала афинитет към хуманитарните науки – литуратура, история и философия. В България завърших право.Така се стече животът, че се омъжих за словак и преди около 13 години дойдох да живея в Словакия. Личната реализация в чужбина е много трудна, особено с две малки деца. В Словакия започнах работа в сферата на маркетинга и рекламата, но тя не ме удовлетворяваше в личен план. Тъй като не можех да се реализирам като юрист, исках да направя нещо, което хем да е свързано с правото, хем да е свързано с България и което да напомня на моите деца за произхода им и да бъде повод за гордост. Това „нещо“ се очертаваше като книга. Книга за рода им по майчина линия. И тъй като проф. Симеон Ангелов, основоположникът на Римското право в България, е вуйчо на баба ми по майчина линия, но за него няма почти нищо написано, в мен се зароди идеята да напиша биографията му. Дори се свързах с внука му, проф. Симеон Ангелов, бивш посланик във Франция, който прегърна идеята и обеща да ми помогне като съ-автор. Това начинание бе свързано с многобройни проучвания по библиотеки в България и събиране на материали и спомени от малкото живи хора, общували със Симеон Ангелов. Логично, това изискваше престой в България от поне два или три месеца, който с тогавашната ми работа и двете малки деца, за съжаление не можех да си позволя. И така остана само идеята. Дай Боже, някой ден да я реализирам, така както стана с превода на „Зона на ентусиазъм“ на Йозеф Банаш.

За писателя Йозеф Банаш за първи път чух в Словашкия парламент, където бях на стаж преди около четири години, от асистента на депутата, при когото работех. Той ме насочи към книгата „Идиоти в политиката“, която ме грабна с непретенциозния си начин на изразяване, невероятното чувство за хумор на автора, който точно напипва болезнени проблеми в обществото и политиката и ги осмива, без да бъде жлъчен, огорчен или обезверен от безсилието да ги реши. Много ми хареса стилът на автора, и така започнах да си купувам една след друга негови новоизлезли книги. Всяка от тях ме грабваше с простия изказ и достъпен език, с който авторът достигаше до много хора, обяснявайки сложни философски и религиозни концепции или политически събития. Постепенно в мен се роди идеята, че ще ми бъде много приятно да преведа този автор, чийто стил, идеи и начин на подаване ми бяха близки. Нямах време да се занимавам с написването на биографията на проф. Ангелов – но защо да не се опитам да преведа автор, който ми харесва? Достатъчно дълго живеех в Словакия, за да разбирам манталитета и начина на живот на словаците, а България и родният ми език са ми мили и близки. Започнах да мисля в тази насока и, нали знаете, че когато човек впрегне мислите си в една посока, нещата се случват необяснимо лесно, като че ли по план. Сетих се, че майката на моя съученичка в Търново е издателка. Свързах се с нея и направо я попитах дали идеята ми не е глуповата и я помолих да ме отреже веднага, ако е така. Но за мое най-голямо учудване, тя ме поощри. Междувременно аз започнах нова работа и така мина цяла една година...
Един ден съвсем случайно срещнах г-н Банаш в една книжарница. Два часа обикалях между рафтовете с книги, докато се реша да го заговоря. Не съм от най-самоуверените хора. Най-накрая се осмелих, представих се и направо го попитах дали би имал интерес от превод на някоя от книгите му на български език. Той ми обясни, че това не е толкова лесно, но предполагам, че видя нещо у мен, защото ми даде контакт, за да се видим и обсъдим идеята. Беше доста налудничаво. Аз не бях преводач, работех в банка и може би единствено ентусиазмът и голямото ми желание го убедиха да започнем този проект. Няма да забравя думите му на една от първите ни срещи „Госпожо Фабиола, щом ние двамата се заемем с нещо, няма начин то да не бъде успешно!“

Аз исках да преведа „Идиоти в политиката“, но заедно решихме да почнем от „Зона на ентусиазъм“. В „Идиоти в политиката“ имаше прекалено много местна словашка политика, която е непозната и не би била интересна на българския читател. „Зона на ентусиазъм“ е европейска книга. Роман за годините между 1968 г. и 2008 г. в Европа, години, които в часовете по история не се изучаваха, и за които ние, българите, знаем съвсем малко. В романът се представя гледната точка на окупираните словаци, на окупантите, в лицето на една украинка и на западноевропейските страни, в лицето на немски студент. Книгата е единствена по рода си, през 2010 г. преводът на книгата стига до финал на престижна немска литературна награда, превеждана е на около 7 езика, включително на езика „хинди“. Преди два месеца излезе и преводът на книгата на унгарски език. По мое скромно мнение, тази книга, при все успехите, които вече е постигнала, все още не е достигнала славата и мястото, които наистина заслужава. Наистина е много ценна.

Трудно беше в началото, особено с набирането на финанси по издаването. Кандидатсвахме в комисията „Слолия" към Словашкия литературен информационен център, за да ни отпуснат финансова подкрепа. В началото ни казаха, че книгата е толкова ценна, че словашката държава автоматично би трябвало да финансира преводът и издаването й на чужди езици. Въпреки това не ни избраха и не ни отпуснаха финансова подкрепа. Както г-н Банаш по-късно ми обясни, това станало защото той бил влиятелен човек, най-превежданият автор в Словакия към момента и от комисията сметнали, че нямал нужда от финансиране. Абсурдна логика, но факт. Авторът не се обезсърчи нито за миг и само благодарение на него проектът не пропадна. Обеща да намери начин и наистина го стори. Отново помня думите му: „Не ни отпуснаха помощ, но вие не се тревожете. Започвайте да превеждате. Много държа тази книга да излезе на български език. Ще намеря начин!“
Понеже и аз се чувствах отговорна, нали инициативата тръгна от мен, и аз започнах да търся начини ...и намерих! Един мой бивш съученик, обеща и изпълни обещанието си да подпомогне финансово издаването на книгата. Става въпрос за човек, който честно и почтено си изкарва хляба в България, човек, който има семейство и деца, и за когото сумата, която отпусна, не е без значение. Въпреки трудните времена, хора обичащи и подпомагащи изкуството се намират и в България, и в Словакия. Това много ме радва!
И така... Две години ми отне преводът. Намерихме редактор – доц. Даниела Константинова, преподавател по словашки език във Великотърновския университет, която също ме насърчи, първо, съгласяйки се да ми стане редактор и второ с думите си относно качеството на превода и чувството към езика, които тя е усетила в превода. Благодаря, Даниела!
Книгата е голяма, роман в три части. Много се радвам, че една идея, родена от ентусиазма на начинаещия, се материализира и се появи на бял свят.

Разкажете ни малко повече за този автор?

Йозеф Банаш е обществена личност в Словакия. Бил е дипломат и политик. Напоследък е известен и покрай името на дъщеря си, Адела Банашова, която е популярна радио и телевизионна водеща в Словакия. Но не само. От десетина години той пише книги и в момента е най-превежданият автор в Словакия. Издава горе-долу по една книга на година и всички те са с различна тематика. Исторически романи, биография на Александър Дубчек, два от романите му „Код 1“ и „Код 9“ са с философска и религиозна тематика, много напомнящи стила на Дан Браун, с който между другото Йозеф Банаш се среща през 2014. В момента Банаш води и собствено токшоу.
Общуването с Йозеф Банаш по повод превода на „Зона на ентусиазъм“ ме обогати неимоверно много. Преди всичко открих един достъпен и земен човек, с когото много лесно се общува, но който е и изключително точен и честен в своите взаимоотношения. На всеки един мой мейл съм получавала отговор най-много на другия ден. Въпреки своята огромна обществена ангажираност, абсолютно винаги е проявявал точност във взаимоотношенията си с мен, за което много го уважавам. Човек ерудиран, с богат опит, много позитивна личност и интересен събеседник.

Къде и как ще бъде представена книгата в България?

В България книгата ще се представи два пъти. В Словашкото посолство в София на 1 декември 2015, по покана на словашкия посланик и във Велико Търново на 2 декември, където книгата се издава, със съдействието на катедрата по Славистика към Великотърновския университет. И двете представяния са планирани за началото на месец декември. Книгата ще представи утвърдения вече преводач от словашки на български език – г-н Асен Милчев.

Планирате ли представяне на книгата в Словакия и кога?

Да, вече водих няколко разговора по тази тема – с директорката на българския културен институт, г-жа Ваня Радева, и с нейно превъзходителство посланичката на България в Словакия, г-жа Маргарита Ганева. Най-вероятно представянето на книгата ще бъде през месец януари или февруари 2016 г. Мястото още не е уточнено, но планираме освен официалното представяне да поканим г-н Банаш и на неофициална среща-беседа, на която да имаме повече време и място за въпроси и дискусия относно книгата. Всички българи в Словакия са сърдечно поканени. Ще ми бъде изключително приятно да ви видя!