Въпрос:
Как провокирате интереса към българската култура в Словакия, има ли нов подход към избора на представяне на български творци ?
Ваня Радева:
Заедно с традиционните и познатите вече от години организиране на изложби, празници и дискусии по повод на български годишнини и светли дати се насочваме към един коренно нов подход за популяризиране на наши творци. А именно – представянето им на големи фестивали, пленери, концерти, припознати от утвърдени музикални агенции и мулти жанрови организации. Това са творци със световна известност, които гастролират по най-големите сцени в Европа и света.
Да спонемем само квартет Хорс, който изнесе вълнуващ концерт по случай националния ни празник 3 март под патронажа на Н. Пр. Маргарита Ганева - извънреден и пълномощен посланик в Словакия. Музикантките избират името на древнославянския бог на Слънцето Хорс – символ на светлината, изобилието и радостта от живота. В репертоара им са произведения от предкласиката до композиторите на ХХ в. - Шнитке, Бейндбридж, Роси, Детони. На концерта в Братислава те изпълниха и произведения на българските композитори Ценко Минкин, Панчо Владигеров и Марин Големинов. В изпълненията си на съвременна музика те привнасят театрални елементи, често говорят, рецитират, пеят.
Въпрос:
Това наистина е впечатляващо и ни изпълва с гордост. Взимаме го присърце и ще следим с интерес какви са следващите прояви в тази насока. Споменахте, че месец март е богат и на други културни събития, организирани от института.
Ваня Радева:
Да, наистина, месец март е месец на българската култура в Словакия. През целия месец се провеждат различни срещи, изложби и концерти в цялата страна, не само в Братислава.
Бих искала да спомена – изложбата на документални снимки и гравюри, наречена „Първа световна война - 100 години”, която ще бъде открита на 17 март в Банска Бистрица.
Фотоизложбата е организира от Тракийското дружество „Войвода Руси Славов” с подкрепата на Министерството на културата и на Националния музей за българско изобразително изкуство. Куратор на изложбата е емблематичният фотограф г-н Иво Хаджимишев.
Изложбата включва 45 пана. Фотосите са автентични от времето на събитията и показват моменти от бойните действия на Българската армия, както от първата бойна линия, така и от ежедневието на българските войници.
За любителите на съвременната музика, заедно с младото ръководство на Българския културен съюз организираме bългарско пролетно парти на 19.03.2016 г. в Aтелие „Бабилон“. Представлението е за всички млади по дух българи на което ще се представят популярни български музиканти, артисти, DJ и др. Сред тях са известните E.U.E.R.P.I. (Мириян Колев) – електронна музика, Еmil Doesn’t Drive (Eмил Ангелов) – DJ, а към тях ще се присъединят и други изпълнители с шоу и изненади.
И за да не остане забравен някой жанр, искам да поканя нашите сънародници да разгледат изложбатa на Петя Илиева ”Фолклорни мотиви”, подредена в центъра ни, за да поддържа националната ни идентичност. Тя представя елементи от богатото ни фолклорно наследство, което е гордост и вдъхновение, особено за българите в чужбина. Художничката Петя Илиева има седем самостоятелни изложби във София, В. Търново, Киев, Виена, Оман, участие в представителна изложба във Венецуела, в 17 международни пленера в Европа, Азия и Африка и в „Цветове за планетата” на ЮНЕСКО.
Друг интересен концерт - неделно матине се състоя на 6 март, на който се представиха лауреатите на 14-я Международен клавирен конкурс “Петер Топерцер“, Кошице 2015 г.
В автентичните зали на двореца Мирбах свириха Рикардо Мартинели от Болоня, Италия, носител на първа награда, Валерия Василенко от София с втора награда, и Давид Фанчович, Братислава с трета награда. Неговото име е свързано с друго българско име – негов преподавател е Венцеслава Илиевска – дългогодишен утвърден музикален педагог в Братислава.
И накрая на месеца, 31 март, в Пистори палац ще бъде официално представен българският филм „Урок“. Филмът е пълнометражен дебют на Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Той е първата част от филмовата трилогия замислена от авторите, като три снимки на състоянието на българското общество, като дисекция на съвременния обикновен човек.