1. Петя, какво те доведе в Словакия?
Никога не съм планирала да емигрирам в Словакия. В България се омъжих, а мъжът ми бе наполовина словак. Преместването ни тук бе просто една логична крачка в старанието ни да осигурим по-добри условия и бъдеще на дъщеря ни.
2. Ти имаш много интересна професия. Разкажи ни повече за нея. Как я избра?
Да, много харесвам професията си. Ако обаче ви кажа, че никога не ми е идвало наум да зарежа всичко и да я сменя, ще ви излъжа. Също като идването ми тук. И това стана по стечение на обстоятелствата. Знам ли, може би съдбата също има пръст. Баща ми (доц. Маринов) е уважаван и известен патолог в родния ми град Плевен, но и в цяла България. Ако бях останала да живея в България, никога нямаше да избера патологията, защото щеше да ми е много трудно да изляза от сянката на доказалия се родител. Когато започнах да търся работа в Братислава научих, че има свободни места в Патологията на болницата „Св.св.Кирил и Методи“, на улица Антолска. Видях в това възможност и предизвикателство и се хвърлих смело напред. Нямах никаква представа с какво се захващам, но не съжалявам. Напротив, благодарна съм. Истината е, че за лаика, патологът остава винаги в сянка. Но неговата работа е основополагаща за лечението на пациентите, защото точно той определя диагнозата. Хирургът оперира, онкологът лекува, а патологът дава диагнозата. И това ни прави неделимо и много важно звено в лечението на онкоболните. Без правилна диагноза, няма правилно лечение. В съзнанието на хората е закотвена асоциацията патолог =аутопсия, но това не е така. Аутопсията е само една малка част от работата на патолога. Аз много обичам да оприличавам моята работа на детективската. Търся всичко, което е болно и не е нормално и го сравнявам с нормалното. Понякога това е много трудно, защото и патологичните процеси правят всичко възможно да останат скрити и незабелязани, за да могат да вършат злото си необезпокоявани, колкото е възможно по-дълго време. Но ние имаме методи, техники и начини как да ги открием. Бих искала да подчертая, че патологията е трудна специалност, главно заради огромното количество знания, които един лекар трябва да притежава и непрестанно да допълва. Oстаналите области в медицината са разделени по системи. Например, пулмолозите се занимават със заболяванията на белия дроб, гинеколозите с тези на женската полова система и т.н., a патолозите трябва да познават нормите и отклоненията от тях във всяка една част на човешкото тяло. А това е невъзможно. Оттук и много често идва усещането за дамоклев меч, надвиснал над главата ми, в случаите, когато имам трудности с диагностиката. Тогава работата ми от детективска се превръща в изследователска и е свързана с много ровене и четене в интернет и в дебелите книги. За щастие това се случва по-рядко.
3. Харесва ли ти живота в Словакия? Знам, че наскоро ти получи едно много интересно предложение от клиника в Чехия, което отказа. Защо? Кое е нещото, което те накара да останеш в Словакия?
Да, много ми харесва да живея в Словакия. Свикнала съм и съм се приспособила. Възможностите и условията за живот тук са много повече и по-добри. Чувствам се безопасно. На пръв поглед словаците са по-студени от българите и със сигурност не са толкова темпераментни, но за сметка на това проявяват голяма доза толерантност и уважение. Приятелите, които намерих тук са хора, на които мога да разчитам винаги. Миналата година през лятото получих предложение от болницата в Карлови Вари да стана завеждащ отделение „Патологична анатомия“. Предложението беше много привлекателно, но след дълги седмици размисъл накрая отказах. Прецених, че така ще е най-добре за мен и за дъщеря ми.
4. Благодарение на големия си професионализъм, ти си уважаван и търсен специалист и достоен пример за една успяла и красива българка зад граница. Коя от чертите на българина, според теб, е причина за успеха му в чужбина?
Благодаря за милите думи. Аз самата не осъзнавах с колко неща съм успяла да се „преборя“ в живота си, докато не ми го казаха близки на мен хора. Мисля, че именно упоритостта на българина, трудолюбието и умението му да оцелява, да посреща трудностите без да губи мотивация и просто да върви напред по пътя, който е избрал, са ключът за успеха му на „чужда земя“. Българинът винаги намира начин да постигне това, което е решил.
Петя, благодарим за това интервю. Много здраве, любов и успехи ти желаем и занапред!
Интервюто взе Фабиола Виценова