Бихме искали да Ви запознаем с българи, свързали съдбата си със Словакия от дълги години или с такива, които отскоро са тук и тепърва ще привикват към условията на живот в тази страна. Като начало публикуваме разговор с един виден български градинар – Спиридон Байчев, или както всички го наричаме – бай Спиро.

Бай Спиро, знаем, че живеете и работите в Чехословакия от десетилетия. Бихте ли казали няколко думи за Вашия роден край и за Вас самия?

Роден съм през 1929 година в село Поликраище, България. Израснах в градинарското семейство на Марин и Дена Байчеви. Баща ми замина да работи в тогавашна Чехословакия, а през 1955 година и аз заминах при него. Но за съжаление той почина и моята единствена подкрепа в тази чужда за мен страна остана братовчед ми Цвятко Байчев, който ме приюти при себе си, за което до ден днешен съм му благодарен. Независимо от това, че вече толкова години живея в Словакия, аз се гордея с произхода си и с всичко българско.

Какво ви накара да предприемете тази смела постъпка – да напуснете родния край и да се заселите в днешна Словакия?

Заминах за Словакия, тъй като баща ми работеше в Братислава. След това продължих да се занимавам със семейния бизнес и устроих живота си тук.

Кои бяха най-големите трудности, с които трябваше да се преборите в чуждата страна – в началото и въобще?

Всяко начало е трудно. След като заминах за Словакия, както споменах, загубих баща си и благодарение на братовчед ми успях да се справя с всички несгоди по пътя. Когато си в чужда държава, не познаваш езика и си далеч от своите, винаги усещаш самота. Затова бих казал, че нищо не ме е подминало и с всичко съм се сблъскал. Опитал съм и от сладкото, и от горчивото в живота.

Как се наложихте на пазара в Чехословакия като производител и търговец на плодове и зеленчуци?

Израснал съм в семейство на градинари. Родителите ми ме научиха на всички тънкости в занаята и благодарение на тях успях да създам свой бизнес и да се реализирам на пазара в Чехословакия. Смятам, че аз и съпругата ми Стефка положихме много труд, за да станем добри градинари и производители на цветя, плодове и зеленчуци за онова време.

Получихте ли подкрепа от българи, установили се вече в Чехословакия?

Още в самото начало получих сериозна подкрепа и подслон от братовчед ми Цвятко и съпругата му Здравка. Те ми дадоха гръб, на който да се облегна и в най-трудните моменти винаги са били до мен. След време обаче аз бях този, които помагаше на българите в Словакия. Но никога не съм приемал това като дълг, правил съм всичко от сърце и душа.

Какво запази българския дух във Вашето семейство през тези дълги години в Чехословакия?

Българският дух винаги е вътре в нас. Той никога не е напускал нашето семейство.Една българска поговорка казва, че камъкът си тежи на мястото, така е и в моя случай, аз винаги ще бъда българин, защото България живее в моето съзнание, мисли и спомени.

Кои са Вашите най-големи успехи в работата и в живота въобще?

Успях да продължа семейната традиция в градинарството. Със съпругата ми Стефка отгледахме и възпитахме две прекрасни дъщери, а внуците и правнуците ни днес са най-голямата ни радост в живота.

Светът се развива изключително бързо. Но човешките качества и морални норми, които ни правят човеци, са едни и същи от векове. Кои от тях, според Вас, са най-важните в живота и кои бихте препоръчали на младите в днешно време?

Младите трябва да се научат да ценят родното и да се гордеят с произхода си. Да не забравят, че света е необятен, но само с упорит труд и дисциплина могат да постигнат целите си. Пожелавам на всички българи да бъдат живи и здрави и да живеят в една по-спокойна среда.

Благодарим за разговора, бай Спиро. Желаем Ви сърце крепко здраве, сили и радост сред потомците на цялото Ви многобройно семейство.