Това е част от магията.

Предаваме разговора с Тони Димитрова без съкращения, почти без редакция, за да се насладите на нейния стил и на нейния неизчерпаем устрем, с който тя покори всички ни през онази вечер на бала.

Въпрос: Тони, разкажи ни за детството си, послушно дете ли беше? Мечтала ли си за сцената отрано?

Родена съм в Бургас, но първите ми седем години минаха в село Звездец, защото татко беше военен, после още седем години в Сливен, и после окончателно се установихме в Бургас. Бях кротка и от малка заобичах книгите, после брат ми ме научи на няколко акорда на китара и започнах да си пея, защото в училище ми казваха, че пея хубаво, та си подрънквах на китарата и си пеех, но мечтаех да стана актриса.

Не направих опит да кандидатствам във ВИТИЗ, защото, въпреки, че се готвих по конспекта, не намерих сили и кураж да опитам поне, защото се срамувах, страхувах се, а и нямах никакво самочувствие. Дълги години съжалявах и затова избрах да стана машинописка, защото в сърцето ми нямаше място за друго, а професията на машинописката беше механична работа.

Въпрос: Как тъй се случи, че стана певица? Родителите ти одобриха ли това решение?

Случайно се запознах с музиканти, и се оказа, че те търсят певица за група. Стана така, че започнах на приливи и отливи да пея с групи по заведенията в Бургас и около Бургас, ама не бях сигурна, че ми харесва. Спирах, пак почвах, а пък майка и татко, като разбраха, така се скарахме, че даже по едно време напуснах дома за няколко месеца и бях на квартира. После се примириха, но татко, който беше един сериозен полковник, ми каза: "Чупи си главата, но аз не вярвам, че с този глас можеш да пееш. Е, ще те призная, ако те чуя по радиото!" За това тогава беше невъзможно даже да си помисля.

Но минаха години, а аз запомних тези думи, и един прекрасен ден, когато съвсем в началото започнаха да пускат "Ах, морето", му казах: "Нещо да имаш да ми кажеш, мой човек!" И така, днес нещата са коренно различни, и понякога родителите ми, които по начало са сдържани хора, ми казват, че се гордеят с мен, даже вече и по-често.

Въпрос: Мислила ли си някога да работиш в чужбина? Кои страни те примамват?

Някога, когато пеех по заведенията, върхът на сладоледа беше групите да работят в Норвегия, Германия, Финландия и Скандинавието изобщо, а ако си самостоятелна певица - да пееш по програми. Така че моите мечти също се простираха дотам. Вече се бях примирила, че актриса няма да стана, бях свързала живота си с песента и много ми харесваше това, което правя.

Никога не съм мечтала да живея далеч от България, просто съм любопитна към света и се опитвам да го обиколя, колкото може повече. Най-различната държава, в която съм била е Нова Зеландия, но където и да съм, на петия ден си искам в Бургас.

Въпрос: Къде са били най-успешните ти концерти и срещи с почитателите? Как ти се струва Братислава като място за живеене?

Имала съм концерти, и то много трогателни пред българи - естествено в САЩ, Канада и Москва - по много пъти, във Виена и Берлин също по няколко пъти, в Албания, Гърция, Кипър, Чехия, в Англия - в Лондон, в Катар и всички, с много малки изключения, са били сърдечни и топли и ги помня дълго време. Има магия в тези срещи, която не се и опитвам да си обясня. Красивите неща нямат нужда от обяснения, те просто се случват. А малките изключения са тогава, когато има технически проблеми и организационни недомислици, ама те отдавна не са се случвали, може би само в началото.

Концертът в Братислава и хората, които срещнах там са от тези светли мигове, които остават в мен и ме топлят, когато ме обземе някаква празнота или тъга. Аз не съм занаятчийка, всяка емоция си я преживявам, и няма да спра да се впечатлявам от хубавото в този живот, а вие, тези, които срещнах там, сте част от това!

Следва продължение.