Наистина подобни събития са рядкост. В повечето случаи на български спектакли се ходи най-често във Виена. Там те са станали традиция и изпълват очакванията на публиката.
Избраната зала бе като че създадена за нашата публика – когато актьорите излязоха на сцената, сякаш се загубихме – къде се намираме - в София - в някой театрален клуб или в центъра на Братислава.
Актьорът Филип Трифонов, дали като част от пиесата, или като лично встъпление, ни върна години назад, в ресторант-градина някъде в Пловдив в края на лятото, където се създава театър за естети – естественият театър. И така актьорът става съавтор на пиесата на Вацлав Хавел „Аудиенция”, като я приближава и прави по-осезаема за българските зрители.
Пиесата сама по себе си е кратка и носи едно комико-трагично послание: за да оцелееш в годините на соца си принуден да действаш много пъти срещу принципите си за честност и морал. Например - да пишеш доноси, за да преживееш сред останалите доносници. Та дори и срещу себе си – и ето тук е сюрреалистичната поанта, която приближава пиесата до сюрреализма на Йожен Йонеско или Самюел Бекет.
Без българското съавторство обаче пиесата би увиснала в пространството – непочувствана и неразбрана за зрителите. Естественият театър пасна много добре на публиката, пиесата като че ли бе написана специално за нас – българите в Словакия. Ситуациите се редяха около скромната маса и пенливата бира в чашите на актьорите, смях през сълзи зарази дори и словашките гости, които се посмяха на двуезичните каламбури.
Защо Братислава да не стане примамлива дестинация за повече български актьори, които по-често да пътуват до тук и изнасят спектакли? Та ние сме само на 950 км разстояние! Струва си да се съберем и помислим, да обединим усилия и финанси. Всички организации на българите, че и по-заможните българи.
Помислете и вие за това.