И днес, в навечерието на 6 септември – денят на Съединението, да си припомним историята и да отворим книгата на Симеон Радев „Строители на съвременна България”.
Той разказва един много интересен момент, който се отнася за тогавашния губернатор на Източна Румелия Гаврил Кръстевич и ролята му в това събитие.
„На 9 часа вечерта (на 5 септември – б.р.) директорите се събраха на съвет под председателството на Кръстевича. В това заседание се взе решение да се изпрати едно телеграфическо съобшение до Портата, с което да се донесе, че в областта има силно вълнение против правителството и че местната власт (в случай на голямо усложнение) не щяла да бъде в състояние да запази реда и тишината. То било изпратено в телеграфната станция, но след 5 минути генерал-губернаторът Гаврил Кръстевич сам лично повикал ординареца и му наредил веднага да отиде и да възвърне телеграмата, като казал:
„Не трябва да се съобщава в Цариград. И аз съм българин: каквото стане, нека стане.” При арестуването си той посреща през нощта въстаниците у дома си по халат с думите: „Ако съм изгубил всичко, то поне народът да спечели”. Два дни по-късно княз Александър Първи Батенберг с манифест утвърждава присъединяването на Източна Румелия и с нарочен манифест приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България.”
Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември, подкрепен от българския княз Александър I. Тогава България отхвърля наложения от Великите сили през юни 1878 г. Берлински договор. По силата му Южна България, наречена по искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от възобновената българска държава и включена отново в пределите на Османската империя, макар и с известна автономия.
Съединението е чисто българско завоевание - без външни подбудители, помощници или пък защитници. Това е първата категорична крачка за равноправно и свободно участие на българите в модерната история на Европа и първият ясен знак за европейските политици, че трябва да се съобразяват с млада България. Една мечта на всички българи от деня на Берлинския договор е сбъдната.
СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА! Всъщност - силни ли сме?