Четиво с продължение - откъси от книгата на акад. Михаил Арнаудов.
...Съзнанието ни за собственото ни народно достойнство, за народното ни право и народните ни заложби не трябва да отслабва никога, за да търпим между нас отстъпници от националното си самочувствие и не станем оръдие на чуждите интереси. Както казва Ботев:
„Нашият народ има особен живот, особен характер, особена физиономия, която го отличава като народ. Дайте му да се развива по народните и начала!...”
Привързаността към своя род и упованието в неговите коренни добродетели изпълва с пламенен патриотизъм всички наши възрожденци, давайки им смелост да понасят невероятни изпитания в борбата за въздигане на роба. „Мисля – пише Неофит Бозвели из заточението си, изпълнено с велики страдания, че няма нищо тъй сладко, както любовта към отечеството; нито нищо тъй желателно, както да се живее в отечеството; нито нищо тъй честно, както да се положи живот за отечеството.”
Какво сърце, каква решителност, какъв ентусиазъм лъха от тези думи на човека, който гине в затвора, само защото не пожелава да се отклони от дълга си и да пожертва българските национални интереси пред заплахите на Патриаршията.
И все тъй мисли и действа, неговият достоен последовател от Одеса, родоначалникът на българското образование Васил Априлов. Обръщайки се през 1845 г. към младите българи, носейки огромния стремеж за наука в отечеството си и в чужбина, той ги заклева с тия възторжени думи:
„Имайте за свята длъжност да обичате отечеството си, както ще видите, че обичат своето всички европейци, и помагайте му всякакво ….Вие се родихте българи и сте добри и верни патриоти, и ще останете такива за славата на нашата сега слаба и забравена, но винаги любознателна България.”
Или както изповядва Раковски, този огнен дух, възпял здравите битови традиции, воинските качества и творческите сили на българина:
„Аз съм всякога българин и ще бъда не само до гроб такъв, но и после смъртта си ще оставя завещание – и прахът ми да се не меси с друга народност.”
Акад. Михаил Арнаудов
Дела и завети на бележити българи
Изд.НС на ОФ, София 1969 г.