Бестселърът “18% сиво“ на Захари Карабашлиев излезе на словашки език в началото на годината и възбуди заслужен интерес сред словашките читатели.
„Един симпатично луд българин в Америка, една торба прясна марихуана и безкраен път... От Мексико до Ню Йорк, през България на 90-те. Гангстери и любови, надежда и отчаяние, смях и тъга. Кино-история за всички нас - емигрантите от собственото си минало.” Любен Дилов - син
Фаби Виценова разговаря с преводачката на книгата Катарина Седлакова.
1. Откъде дойде идеята за превод на романа „18% сиво“ на словашки език? Какво те привлече в него?
Тези неща обикновено стават случайно. Исках да направя нещо за съвременната българска литература и в това ми помогна много Роман Михелко, директор на Издателството към Съюза на словашките писатели. Той направи всичко възможно този роман да излезе на словашки език.
2. Колко време ти отне да преведеш книгата и как ще оцениш сътрудничеството с автора?
Нямах много време. Книгата преведох за два месеца и нещо. Не се познавам лично с автора. Чела съм негови произведения - предимно драма и проза, като някои от тях съм превела. В началото на работата ми по превода на „18% сиво“, няколко пъти разговаряхме с автора по телефона, а по-късно си разменихме и няколко имейла. Сътрудничеството ми с него беше безпроблемно. Намирам го за сериозен и отговорен човек, с когото ще се радвам да се запозная при презентацията на словашкия превод в Братислава.
3. Какво, според теб, книгата би могла да даде на словашкия читател?
Романът „18% сиво“ на Захари Карабашлиев излезе в началото на тази година. Той е първият съвременен български роман, който излиза на словашки език от доста време насам и е достатъчно красноречив пример за развитието на българската литература. Жанрът на книгата е много интересна. Цялата конструкция много напомня филмов сценарий. Читателят сякаш наблюдава своя герой през фотообектив. Главният герой е представен като бунтар, но зад бунтарската природа той крие голямо сърце, пълно с любов. Затова винаги, когато ме питат за какво се разказва в този роман, аз отговарям – за Любовта. Но не за евтината, първосигнална любов, а за истинската – онази, присъща само на голямата литература. Интересната сюжетна нишка, умело заплетена от Захари Карабашлиев, завършва с прекрасен, и отново повтарям, не евтин край. Точно затова препоръчвам на всеки да прочете този роман докрай.
4. Познат ли е този жанр на словашкия читател или това е нещо напълно ново за него?
За това, че тази книга е различна, свидетелства огромният успех, с който бе посрещната веднага след издаването й. А също така и броят на продадените книги в България и многобройните преводи на чужди езици. Вярвам, че в и Словакия този роман ще намери своите читатели, защото според мен, наистина ги заслужава.