44-годишният словашки писател Петер Крищуфек загина в катастрофа
Той трябваше да бъде на презентацията на българския превод на своята книга „Къщата на глухия” на 25 април в клуб „Перото” на НДК. Тя е включена в поредицата „Вятърът на промяната” на издателство „Гея Либрис”, излязла с подкрепата на програмата „Творческа Европа” на ЕС и на комисията СЛОЛИА към Литературния център при министерството на културата на Словакия.
С него се срещнах на Братиславския панаир на книгата през миналия ноември, където представихме моя българския превод на романа. Уговаряхме се той да гостува в България, където да направим тукашна премиера на книгата. Отложихме пътуването му за април-май, тъй като той очакваше дете и се готвеше да се грижи поне през първите месеци за него. Но след като датата на събитието бе уточнена, в последния момент той със съжаление ни съобщи, че поради внезапно възникнали ангажименти като режисьор не може да дойде.
Посрещнахме с голямо съжаление новината. Толкова много искаше да посети България! Чертаехме планове за гостуването му – държеше на всяка цена да види и Велико Търново. А сега? И изведнъж във вторник долетя трагичната вест, че през нощта срещу 24-ти в 23 часа и 41 минути на пътя между градовете Банска Бистрица и Зволен при сблъскване между автобус и товарен камион е загинал писателят и режисьорът Петер Крищуфек. Той е една от двете жертви в катастрофата.
Признавам, че веднага си помислих: „Ако беше дошъл в България, може би това нямаше да му се случи”. Но човек не може да се пребори със съдбата си…
ПЕТЕР КРИЩУФЕК е роден през 1973 г., Братислава. Завършил е филмова и телевизионна режисура в Музикалната академия в словашката столица. Автор е на повече от 12 документални филми и два кратки игрални филма – Нощем на слънце и Какъв прекрасен свят. За телевизионния си филм Дългата кратка нощ през 2004 г. получава наградата Igric. Награждавани са и негови документални филми. Изпод перото му са излезли трите сборника с разкази Неточно място (2002 – литературната награда Иван Краско за дебютна книга), С просто око (2004) и Извън времето (2009), на новелата Звезда от изрязана снимка (2005), сборникът от сценарии Рота за бавно реагиране (съвместно с Дадо Наги) и поетичната сбирка 75 W (2011). Първият му роман Суфльорът (2012) - предложен от страна на Словакия за литературната награда Европейска книга на годината, както и следващите Близнаци и антиподи (2010) и Къщата на глухия (2012) са номинирани за годишната награда Anasoft Litera за най-добра проза в Словакия. Покрай тази обемиста историческа сага (над 550 стр.) се появява и Атлас на забравата, отличена в конкурса Най-хубавите книги на Словакия за 2013 г. в раздела Художествена литература. Авторът е и трикратен финалист в литературния конкурс Разказ.
Публикува кратки текстове и разкази в словашки и чешки списания и вестници, както и в различни сборници. През 2014 г. излиза новелата му Ема и Смъртоглав, а през 2016 следва и последният му засега роман Тела. Години наред Петер Крищуфек се посвещаваше на живота и делото на един от най големите словашки интелектуалци и писатели – Корнел Фьолдевари. През 2017 г. заедно със съпругата му съставиха сборник под наслов: Корнел Фьолдевари: за себе си. В творческите си планове за тази година Крищуфек предвиждаше да издаде нов роман и да филмира новелата си Ема и смъртоглав…
Светла му памет!
Асен Милчев