Неделя е. Почивка. Човек може да се отпусне, да поспи повече. Малко безгрижие е позволено.

Навън е пролет. Свежо и ясно. Всичко е цъфнало, светът се обновява. Не ме сдържа на едно място. Всяка сутрин виждам как неусетно пролетта променя всичко. Но днес вдишвам с пълни гърди априлския въздух. Различно е някак си. Птичетата се крият в белите цветове на вишните и сливите. Тяхната глъчка е радостна и безгрижна. Наистина безгрижна, отминали са студените дни. Плъпнали са бубулечици, жужат мухици, всичко се е оживило. Небето е сменило своя цвят – синьото е ново и бистро. Ново е и слънцето. Лъчите му сгряват изстиналата земя. Набъбват семената. Природата се събужда и полека възвръща своята зеленина.

Възторжена е пролетта. Тя вдъхва сили и у нас. Ще ми се да прегърна целия свят ... Прегръщам го! Той е заключен в моето момиче. Две нежни ръце разбъркват косата ми. Усещам нейния дъх и я целувам. Разтърквам очи – слънцето чезне вече на запад. Огненият диск, сякаш бърза смутен да скрие лъчите си, донесли това ненадейно възобновление. Жизнерадостният хаос замира. Челото на огненото зарево, останало още над хоризонта, обагря в пурпур земята. Заглъхват птичите гласове. Покой обгръща всичко.

Блажена е природата!