В моменти на безизходност и безсилие, които вече се закотвят в душите през последните шест седмици на карантина и изолация, се опитваме да намерим лъч и извор на сила и надежда. Изникват много въпроси:

Изолацията....

Ще ни направи още по-самотни сред милиони постове в мрежата...?
Ще ни привърже ли за безброй глупци под маските за карантина...?
Ще ни затъпи ли сред безмислените (или по-точно -безмилостните) новини от цял свят...?
Ще ни нарани ли с несполучливите опити да избягаме от посредственото...?

Едва ли ще намерим веднага отговори, но ще се постараем да ви помогнем с някои наши публикации.
Ето и първият светъл лъч:

Слънце дай

Намери, извади
най-красивото от себе си.
Дай на хората това,
което търсят –
вяра в днешното,
вяра във човешкото.

Слънце, слънце дай
и светлина,
утеха за незарастващите рани.
Доброто в нас ще победи,
макър и като тънък пламък
в нас да свети
сред нестихващи измами и злини.

Емил Виктор Албин