Малко факти

Исторически факт е, че през 862 г. византийският император нарежда на братята Константин и Методий да създадат необходимата християнска литература на славянски език за мисията им в Моравия.

Важно е също да се знае, че според други източници Константин Философ е започнал работа над азбуката още при първото му пребиваване в манастира на планината Олимп около 855 г. И ако върху тези дати все още се спори, безспорно е авторството на глаголицата и нейната уникалност.

Неопровержимо доказателство, че именно глаголицата е дело на Константин-Кирил и е първата българска азбука, която учените откриват в Залцбургския меморандум от 871 г. В него пише, че Методий се появил в Панония с "новооткрити славянски букви". Това название подхожда само за наистина новите глаголически букви. Константин-Кирил създава глаголицата за солунското славянско наречие, което принадлежи към източнобългарските рупски диалекти.

След смъртта на Методий през 885 г. неговите ученици са прогонени от пределите на Моравия и намират прием в двора на княз Борис в България. Глаголическата писменост разцъфтява в книжовните средища край Плиска, Преслав и Охрид.
Донесена в България от учениците и последователите на светите Първоапостоли, Глаголицата служи за създаването на първите оригинални произведения на българската литература излезли изпод перото на Климент Охридски, Наум Охридски, Константин Преславски и Черноризец Храбър.На Глаголица са написани първите преведени на старобългарски език текстове от светите книги, и така новопокръстената българска държава създава духовенство, самостоятелно от гръко-езичното, създава собствен клир и заменя византийските богослужебни книги с книги на разбираем български език. На нея се обучават книжовниците и свещениците, подготвяни от Климент Охридски и Наум Охридски. Глаголицата се разпространява по цялата територия на България по времето на Първото българско царство. С Глаголицата започва разцветът на средновековната българска писмена култура, която не само задоволява, но и далеч надхвърля изискванията за културно развитие на една средновековна християнска държава.

Скритите послания на знаците

Като графична система, Глаголицата е несъпоставима с нито една от вече познатите по това време писмени системи. За разлика от гръцкото и латинското писмо тя не може да бъде изведена от традицията на по-рано съществуващи писмености. Със своята уникалност произходът на глаголицата е вълнувал всички големи учени - слависти. В рисунъка на нейните букви са вписани кодове, които векове наред са били и все още са предизвикателство за изследователите, които се опитват да разчетат скритите послания на знаците. Аналогии се търсят с всички по-ранно съществували писмени системи – от гръцкото и латинското писмо през финикийската, арамейската, палмирската и староеврейската писмена система до руническите букви, хазарското писмо, кипърското сричково писмо и дори в клинописа.

Глаголицата включва трите основни християнски символа – кръст, кръг и триъгълник.

Глаголическите букви несъмнено носят сложна и многопластова информация, чието разшифроване е трудно постижимо за съвременния човек. Да се проникне зад видимата страна на знаковете символи е допустимо само чрез осъзнаване на неделимостта на заложените в нея начала – философското, филологическото и естетическото.

Първата буква на глаголицата – А е изградена върху основния християнски символ – кръста. Една от стилизациите на кръста заляга и в буквата Т, която пък е била последната буква на Глаголицата. По този начин Константин-Кирил въвежда идеята за свещения характер на Глаголицата, като дава и формален израз на идеята, че началото и краят на всичко е Бог. Със символа на кръста в първата и последна буква на Глаголицата Константин-Кирил утвърждава Глаголицата като равнопоставена по божественост с гръцката, латинската и еврейската азбука.

Кръгът – извечният символ на вселената и на слънцето като върховно божество преосмислено от християнството в означение на извечната, безкрайна и безначална божествена същност, играе най-основна роля при строежа на глаголическите букви. Кръгът влиза в състава на почти всички знакови начертания в Глаголицата, като нерядко е удвоен, като например при буквата В, или З. Някои букви съдържат три, дори четири кръгчета, като например глаголическото изписване на буквата М.

Триъгълникът – старият хилядолетен знак, който за древните народи е символизирал Земята, в християнството бележи трисъставната неделима същност на Светата троица. В съчетание с кръга той е символът на Исус Христос. Вероятно именно това мотивира замисъла на Константин-Кирил да конструира върху тази комбинация две глаголически букви – И и С, като по този начин най-често срещаното изписване на Божието име Исус чрез съкращението ИС съчетава двете букви, построени върху кръга и триъгълника.

Кръгът, триъгълникът и кръстът не само съставят основните елементи на Глаголицата, но и кореспондират с цялостното графично оформяне на ръкописната книга и придават на глаголическата писменост съвършенство и хармония. Така например кръстът служи за край на отделните текстови цялости, а също става и основна съставна част на всяка главна буква. Благодарение на Глаголицата новопокръстена България се издига духовно до върховните християнските ценности както чрез словото, така и чрез естетическото съвършенство на своята писменост.

Материализацията на разума вдъхновен от Бога и блестящата интуиция на една изключително надарена личност, каквато е бил Константин-Кирил прави Глаголицата още от момента на своето създаване предопределена за писменост на високата църковна книжнина, а не за светски и административни нужди. Доказателство за това е и разпространението на Глаголицата в западните части на Балканския полуостров – Далмация, Истрия, островите в Адриатическо море, където тя се използва векове наред и става първопричината за създаване на изключително богата и с високо художествена и духовна стойност книжнина.

Изтънченото преплитане на християнска символика и източна естетика базирано на дълбокото познание на особеностите на старобългарския език придава на Глаголицата уникален характер и я прави съпоставима само с най-извисените постижения на човешкия творчески гений. Затова нейната стойност трябва да бъде оценявана не само от гледна точка на развитието на българската духовна култура, но и от гледна точка на развитието на старославянската писмена традиция и европейската културна история като цяло. Благодарение на Глаголицата старобългарският език става четвъртият класически, каноничен език на Средновековието.