По случай Деня на народните будители, 1 ноември, Посолството на Република България в Словашката република обяви Конкурс за есе на следните теми: „Да учиш български език…“ и „Моите срещи с България“. Конкурсът бе осъществен съвместно с Катедрата по славянски филологии на Университета „Коменски“ и Българското средно училище „Христо Ботев“ в Братислава.
Посолството осигури наградите за Конкурса чрез дарени от издателство “Сиела” книги от новата българска литература, а също и дарени от автора екземпляри на автобиографията на проф. Огнян Герджиков – в двата й варианта на български и на словашки език.
В конкурса, под егидата на посланик Йорданка Чобанова, се включиха студенти българисти от Университета „Коменски“ и ученици от гимназиалния курс на БСУ „Христо Ботев“. Поради различния им профил участниците в конкурса бяха разделени в две категории – студенти и ученици. Жури с председател г-жа Виктория Меламед – пълномощен министър в Посолството и членове г-жа Павлинка Ценова – директор на БСУ „Христо Ботев“ и д-р Миглена Михайлова-Паланска – лектор по български език и литература в Университета „Коменски“, определи следното класиране:
Студенти
1-во място – Алжбета Душекова, III курс – бакалаври
2-ро място – Янка Ленчешова, III курс – бакалаври,
Петра Ришава, II курс – магистри
3-то място – Наталия Меркова, II курс – бакалаври,
Барбора Биталова, III курс – бакалаври
Ученици
1-во място – Мартин Константинов – X клас
2-во място – Петра Рохманова – XII клас,
Станимира Плачкова – X клас
3-то място – Бейза Хайридин – XI клас.
Присъдени са и няколко поощрителни награди.
Публикуваме есето на победителката Алжбета Душекова и й пожелаваме българският език да обогатява усещането за красиво и чрез него да открива богатия свят на българската душевност.
Честито и нови успехи!
Да учиш български език…
Когато за пръв път пристигах в България миналата година, всичко ми беше чуждо. Не знаех добре български, чудех се как да общувам с хората, с които се запознавам. Не можех да говоря свободно и искрено се срамувах. Вече съм по-уверена, макар да зная, че трябва още много да уча. Сега обаче е по-различно. Промяната настъпи не когато се озовах в България и се опитвах да говоря, а когато се запознах с българската литература в университета.
Спомням си, че първо ме привлече съчинението „За буквите“ от Черноризец Храбър. В една кратка творба той разкриваше толкова много за езика и поставяше важни въпроси. Защо един език, макар и по-малко хора да го говорят, да е по-лош от другите? Би ли създал Бог един език, ако никой не се нуждае от него? Разбрах, че само когато учиш чужди езици, ще започнеш да разбираш и своя. Малко по-късно се запознах с творчество на Елисавета Багряна – и тя стана първата българска поетеса, в която истински се влюбих. Вечната и святата Багряна за мен беше напълно човешка, съвсем естествена. Развълнуваха ме нейните „Мансардни мечти“, заживях в и със стиховете ѝ. Тя говореше вместо мен, изразяваше моите мисли. Често се питах никога ли няма да видя белите северни сияния, да прелетя над тропиците и Атлантика? Съвсем различен, нестандартен беше Светослав Минков със своите разкази. Очарова ме неговият фантастичен свят, в който много от нещата имаха своето научно обяснение. Първата книга, която прочетох на български език, беше Крадецът на праскови от Емилиян Станев. Любовта между Иво и Лиза беше и моя любов. Изживявах я. Преживявах тяхната история.
Събитията, хората, чувствата в българската литература ме запознават с България и аз я чувствам все по-близка. Мисля, че в народа на една страна е отразено всичко, което се е случило през векове. Дори и хората да не го осъзнават, те знаят всичко, което са знаели и техните предци. И ако не си роден в тази страна, книгите ще ти помогнат да я опознаеш и да се опиташ да разбереш нейния народ.
Френският поет Пол Верлен в една своя поема казва: „Литературата е това, което остава“. Литературата е културата и историята, тя е народът, държавата и нейният език. Без литературата не можем да разберем езика, нито своя, нито чуждия. И без литературата ще чуем езика, но няма да го усетим. Чрез българската литература аз усещам българския език.
Алжбета Душекова
3. курс, специалност „Устен и писмен превод: български и английски език“, Университет „Коменски“