Официалното посещение на президента на Словакия Андрей Киска в София в дните от 10. до 11. декември 2015г. вече се оценява като едно от най-значимите събития в двустранните отношения между България и Словакия за последните няколко години.

Какво направи посещението на президента на Словакия в София значително политическо събитие? Преди всичко политическата платформа създадена чрез подписването на редица двустранни споразумения, които дават реален старт на едно ново по характер и размери, многоаспектно двустранно сътрудничество.

Бяха подписани пет официални документа за сътрудничество:

• Програма за сътрудничество между Министерството на образованието и науката и Министерството на образованието, науката, изследването и спорта на Словакия за периода 2015-2020 г.;
• Спогодба между Министерството на културата и Министерството на културата на Словакия.
• Меморандум за разбирателство между Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и Словашката агенция за иновации и енергия;
• Меморандум за разбирателство и сътрудничество в областта на енергийната ефективност, енергийните спестявания и възобновяемата енергия между Агенцията за устойчиво енергийно развитие и Словашката агенция за иновации и енергия;
• Меморандум за разбирателство и сътрудничество между "София Тех Парк" и Словашката агенция за иновации и енергия.

Занапред водеща насока в развитието на двустранните отношения ще бъде политиката и механизмите за поощряване на иновациите и за тяхното ускорено внедряване в производствените практики. Важен аспект на двустранното сътрудничество ще е и изграждането на механизъм за трансфер на високи производствени технологии. Промишленост, основана на модерни технологии и иновации, промишленост създаваща продукт с висока добавена стойност – това е целта, която си поставят икономиките и на двете държави, това е общата цел, която създава база за по-тясно сътрудничество между партньори, които имат какво да предложат и какво да научат един от друг.

„България има нисък корпоративен данък в размер едва на 10%, квалифицирани IT специалисти, а по брой на стартиращите предприятия София е на 3 място в ЕС след Дъблин и Лондон. От българите имаме какво да научим , особено в областта на технологиите и иновациите“ – заяви в официално интервю за словашките медии Андрей Киска. За България от особено значение е опитът на Словакия в областта на автомобилната индустрия, биотехнологиите, кибернетичната сигурност, аграрното производство.

На 11 декември в 12.00 часа президентите на България и Словакия откриха тържествено първата иновационна технологична екосистема у нас – София Тех Парк. „София Тех Парк, е чудесна платформа за сътрудничество в областта на високите технологии – област с висока добавена стойност и приоритет в стратегията „Европа 2020”, заяви пред българските медии премиерът Бойко Борисов. София Тех Парк е инкубатор за иновации в областта на приложните изследвания, технологиите и производствата, място за експериментално изследване на най-новите открития в науката и образованието, място за среща между фирмите – новатори, място за обмен на знания между академичния свят и бизнеса. В момента, когато първият технологичен парк в България стартира, богатият опит на Словакия с 14 динамично развиващи се технологични парка е необходим и полезен. Не случайно в състава на 60 членната делегация, съпровождаща президента на Словакия, освен представители на бизнеса, които представляваха най-многобройната и част, влизаха и представители на академичния свят, на науката и приложните научни изследвания. Платформа за срещи и разговори с техните българските колеги създаде конференцията „Ролята на технологичните паркове за развитието на предприемачеството и иновациите“, която съпътстваше откриването на София Тех Парк. Начало на официалния панел на конференцията дадоха президентите на България и Словакия.

Във фокуса на разговорите между най-висшите държавни представители на двете страни бяха и редица други въпроси от взаимен интерес като: политиките за насърчаване на двустранния икономически обмен и инвестиции, партньорството в областта на енергетиката и на енергийната сигурност, подготовката на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г., миграционната криза в Европа и миграционната политика на ЕС. Независимо от тяхната пъстрота, в разговорите се чувстваше общото и за двете страни убеждение, че исторически свързани с тесни приятелски отношения, днес страните ни вървят към задълбочаване на едно икономическо сътрудничество с голям потенциал, който ще укрепи тяхната политическа сила и международна позиция.