Наближава 19 февруари – печалната дата в историята ни, свързана с обесването на Апостола на свободата Васил Левски.
По този повод публикуваме неизвестни факти и откъси от материали от сайта: www.vasil-levski.eu
„В този сайт ще се опитаме да разкрием Апостола на Свободата пред самите себе си – неговите български наследници, които за съжаление все по-малко знаят за него. Наследници, повечето от които знаят как е загинал, но малко за това, как е живял! Сайтът, който създадохме, ще бъде воден от свещеното чувство за дълг към българския род, към земята на българите и нашата История! Ние бихме искали да съхраним написаното от ръката на Апостола, защото като писмо то е подвластно на времето, но като мисли е непреходно и трябва да достигне до всеки, който желае да открие неподправения Левски – не мита, а реалния човек и борец, жив с идеите и примера си!”
Васил Гендов – режисьор, сценарист и актьор в ролята на Васил Левски във филма „Бунтът на робите“.
„Бунтът на робите“ е първият български озвучен филм посветен на живота и делото на Васил Левски. Той е и първият филм за великия българин, който излиза на екран през 1933 г. Негов сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля (тази на Апостола) е Васил Гендов, считан за баща на българското кино. За написването на сценария Гендов е бил подпомогнат от родственика на Апостола – Данаил Кацев–Бурски.
„За мен Васил Левски е вечният пламък, който е горял в сърцата на българина във всички времена от Аспарух до днес“ – заявява Гендов през 1933 година. За това, че пионерът на българското кино е направил силен филм, говори фактът, че половин век по-късно, когато публицистът Николай Кафтанджиев прави анкета със зрители от онова време, всички помнели картината и говорели с чувство за благодарност към Васил Гендов, възкресил на екрана легендарния образ на Апостола. Но „Бунтът на робите“ е и рана, която не зараства до края на живота му. Той има неприятности още с показването на сценария на неизбежната тогава цензурна комисия. Следва допълнителна цензура от турското посолство. Филмът бил вече готов и се подготвяла премиерата му, когато ново разпореждане „отгоре“ го пратило отново в турското посолство. Пред Васил Гендов въпросът бил поставен ребром – или да се изрежат определени части, или филмът няма да види екран. Васил Гендов преглътнал и този хап. Бил особено горчив – нарушило се звукооформлението на филма, губели се връзките на действието. Премиерата се състояла на 2 октомври 1933 г. в кино „Модерен театър“. Интересът към кинотворбата можел да се сравнява само с този към „Време разделно” в наше време. Публиката препълвала салоните и приветствала актьорите и автора Васил Гендов. Цели училища масово, с песни отивали към киносалоните. Посещението на филма се превръщало в празник на възродения след войните български дух. Филмът бил допълнително орязан още веднъж, но интересът към него не намалявал. Докато един ден, отново по искане на турците, филмът бил свален окончателно от екран. Това преждевременно „убийство” на филма попречило на Васил Гендов дори да върне парите, взети назаем за заснемането му.
Но той остава докрай благодарен на филма си, защото като резултат от него била възстановена родната къща на Васил Левски, от която през 1933 г. били останали само полусрутен дувар и едва забележими останки от някаква стена.
Запазването й е свързано и с името на роднината на Васил Гендов – народния лечител Петър Димков, който по онова време е полковник и началник на гарнизона в Карлово. Той дава изрична заповед да не се разрушава родната къща на Апостола.
Историята показва, че в трудни времена хората търсят своите герои – личности, които със своите принципи, мисли и дела ги обединяват около себе си. Вдъхват им увереност и вяра в утрешния ден!