Ако трябва да характеризираме настроението, съпътващо празника Рождество Христово, най-ясно го усещаме в ангелската песен: “Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“(Лука 2:14).
Тукашното определяне на предхождащия го ден „Štedrý“ християните примат като огромната Божия щедрост да са близко при Светата Троица, чрез изпратения Единороден Син. От всички страни се чуват ославни песни, блестят светлини наподобяващи Витлаемската звезда. На много места статуи и изображения, та дори и живи артисти, показват и на вярващи и на лаици светото семейство с младенеца, с пастирите и мъдреците наоколо. Да, това е видимото, и преди всичко външното изживяване, с което помпозно се опитваме да наподобим ославата във висините. Духовното изживяване е нещо друго, вътрешно, невидимо и лично, то е живот в Христа и за Христа. А ако има някакъв външен признак, то можем да го изразим в благата воля между човеците. И ако сме немощни да се приближим в чистотата си до Младенеца, то за нас са думите Му:„доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили“ (Мат 25:45).
Братя и сестри, умножавайте и раздавайте добра воля между хората, защото голяма е нуждата от нея в днешния свят. Желая ви в покоя на семейния си уют духовно да се възрадвате на реченото: „дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира“(Мат 25:34).
С благословията на Негово блаженство Растислав предстоятел на Чехословашката православна църква. Рождество Христово сред българските вярващи се празнува така, както в България, на 25 декември.